За книгата: година / Бившият манастирски сирак Пашка Опенков, години по-късно, тайно е постриган за монах и изпратен като йеромонах в далечна селска енория, където служи на Църква и народ за много години. Запазил детската чистота на душата си, живеейки в единство с природата, отец Павел се среща с недоверчивия дякон Валасий и цинизма на други високопоставени служители на неговата епархия. И в душата му възниква въпросът: правилно ли се е посветил на Бога, прекъсвайки възможността за размножаване чрез монашество - в крайна сметка само в паметта на потомците и хората, на които е направил добро, се запазва вечността на Душата. Болен и мъмрен от „скритите мъже на благодатта“, губейки последните си сили, той се опитва да излезе при хората, но по пътя към селото се озовава в гъста смърчова гора, където нищо не расте под гъстата борова покривка игли и от които вече не може да изпълзи. „В Павел всичко замръзна. Остана само последната част от мисълта, която дълго скърби, че на мястото на живота, където е израснал, не са останали нито баща му, нито майка му, нито дядовци и прадядовци…»